Доналд Уиникът

Доналд Уудс Уиникът (1896-1971) е роден в проспериращо семейство от средната класа в Плимът, Англия, през 1896 г. Иска да стане лекар  и започва да изучава медицина в Кеймбридж, но прекъсва, за да служи като лекар стажант във Военоморските сили на Великобритания през Първата световна война. Завършва медицинското си образование през 1920 г. и през 1923 г., същата година в която сключва първия си брак, получава пост като лекар в детската болница Падингтън Грийн в Лондон. Също през 1923 г. Уиникът започва лична психоанализа с Джеймс Страчи, преводач на Фройд на английски език. През 1927 г. Уиникът е приет за обучение от Британското психоаналитично дружество, квалифицира се като психоаналитик за възрастни през 1934 г. и като детски психоаналитик през 1935 г. Той все още работи в детската болница и коментира по-късно, че „по това време нямаше друг психоаналитик, който е педиатър, така че за две-три десетилетия бях изолиран феномен. " Лечението на деца с психични нарушения и техните майки му дава опит, върху който по-късно ще изгради най-оригиналните си теории. Краткото време, което е можел да отдели за всеки случай, води до развитието на специфична форма на клинична работа, т.нар. „терапевтични консултации“.

Друг детски аналитик, Мелани Клайн, се премества в Лондон през 1926 г. и скоро намира много последователи: Уиникът прави допълнителна психоанализ с една от нейните сътрудници, Джоан Ривиер. Вярата на Клайн в първостепенното значение за психическото здраве през първата година от живота на детето е споделена от Уиникът. Но това мнение се различава донякъде от това на Фройд и дъщеря му Анна (също детски психоаналитик!), които идват в Лондон през 1938 г., бягайки от нацистите в Австрия. Британското психоаналитично дружество е заплашено от разцепление между ортодоксалните фройдисти и клейнците; но до края на Втората световна война през 1945 г. чрез типично британският компромис се създават три повече или по-малко дружелюбни групи: фройдисти, клейнианци и групата на  „средните“, към която принадлежи Уиникът.

За Уиникът обаче военните години са важни заради възможностите, които има за да работи със сериозно разстроени деца, евакуирани от Лондон и други големи градове и разделени от семействата си. Опитът му като психиатричен консултант в правителствената схема за евакуация дава тласък за ново мислене относно значението и ролята на майката. Той също така осъзнава факта, че терапията е повече от случай на „правилно тълкуване в точния момент“ както и важността на това, което нарича „управление“. Вторият му брак през 1951 г. е с Клеър Бритън, психиатричният социален работник, с която той е сътрудничил през военните години.

След войната, в продължение на 25 години е лекар, отговарящ за детското отделение на Института по психоанализа; президент на Британското психоаналитично дружество в продължение на 2 мандата; член на учебните групи на ЮНЕСКО и СЗО. Изнася лекции пред различни аудитории и пише много. Развива и своята частна практика. Продължава да работи в детската болница в Падингтън Грийн през 60-те години.

Умира през 1971 г. след последния от поредица инфаркти и е кремиран в Лондон.