Книгоиздаване
„Център за психосоциална подкрепа“ освен като център за психологично консултиране и обучение в сферата на психосоциалните дейности функционира и като малко издателство, което успя през изминалите над петнадесет години работа да формира своя публика, следяща за новите заглавия.
Какви са книгите, които издаваме?
След издаването на 25 книги в серия „Практики“, по-голямата част от тях в близко сътрудничество с Асоциация Българско психоаналитично постранство, бихме могли да кажем, че сме поставили няколко акцента. Първият е върху психичното развитие и психичното функциониране на децата и юношите – трудностите в структурирането на психичния живот, изграждането на фундаменталните психични инстанции, задачите които детето „решава“ в определен период в зависимост от своето обкръжение и своята история. Тук мога да посоча заглавията „Родители, осмелете се да кажете не!“, „Трябва ли да се отстъпва пред юношата“, „Проблемите на юношеството“, „Да се родиш недоносен“, които са подходящи както за родители, така и за специалисти. Изданията „Несъзнаваният образ на тялото“, „Изследвания върху аутизма“, „Изоставащото дете и неговата майка“ „От педиатрия към психоанализа“, „Тялото“, са класическа психоаналитична литература предназначена за работещи с деца. Вторият акцент е върху теоретичното формиране на психоаналитици – книги като „Изтласкване“, „От любовта към другите до любовта към себе си“, „За какво служи психоанализата“, „Как да четем Лакан?“, „Новото черно“, Какво е лудостта?“ изследват историята, клиничното проявление и съвременния поглед върху основни психоаналитични понятия и психиатрични страдания. Третият акцент е възможността за психоаналитично осмисляне на арттерапевтичната практика – тук мога да дам пример с „Отвъд думите – арт терапия за деца от аутистичния спектър“, „Принципи и практика в експресината арт терапия“, „Арттерапия и анорексия“ – която предстои да излезе през есента.
Какъв екип осигурява издателската дейност?
В процеса на издателска дейност успяхме да формираме един добър преводачески екип, специализиран в превеждането на психоаналитична литература. Розалина Дочева, нашият преводач от френски е участвала в няколко преводачески колежа в Белгия, Франция и Швейцария. Без преувеличение можем да кажем, че тя е един от добрите експерти в превода на психоаналитична теория от френски, особено в превода на понятията на Жак Лакан. Част от преводачите ни от английски: Катерина Занкова, Иван Дулов, Калина Йорданова и Анастасия Гамова са практикуващи психоаналитици, което има значение за разбирането на текстовете и предаването на смисъла на български език. Професор Асен Чаушев, Елица Цигорийна и Мален Маленов са редакторите, на които разчитаме за уеднаквяване на понятията и търсене на най-точните съответствия, както и за създаване на необходимите бележки и препратки в текстовете. Както във философията, така и в психоанализата не е лесно да се превеждат понятия. Това изисква работа, за която не винаги има време и енергия. Но за превода на психоаналитични текстове това е съществено, защото слагаме началото на традиция. Всяко ново поколение, което работи върху същите или подобни текстове ще има свободата да променя, но и възможността да запази част от смисъла. Психоаналитичните текстове преведени на български език са нещо свързано с предаването на психоаналитичните идеи към следващото поколение.
Какво различава нашите издания от self-help литературата?
Има читатели за всеки вид писане. Вероятно авторите на “self-help” литература са харизматични, така както Патрик Ландман и Славой Жижек, които имат каузи и това заразява публиката. Натискът на реалността върху съвременния човек е по посока изключване на несправящите се, „бавните“, страдащите. Обещанието и примерът, че има бърз начин да се справиш с проблемите си винаги са много примамливо решение.
Този вид литература обикновено позволява моментално да разпознаеш себе си, това се случва още в заглавието или в част от написаното. В тях се предлага и прагматичен подход за подобряване, за справяне с проблемите. Но този подход обикновено изключва другия, изключва риска да влизаш в отношения – човекът е сам, с книгата и просто трябва да последва стъпките описани от автора. По-скоро можем да мислим за тази литература като за наш „съюзник“, защото читателят, който си купува такава книга вече се е запитал: Какво ми е? Защо не мога да бъда щастлив? Как да се измъкна от положението, в което се намирам? Наблюдението е, че четенето на “self-help” литература понякога става първата стъпка, която кара човек да се замисли отвъд ясно зададените критерии и начини за справяне. Да се замисли как самият той участва в конструирането на собственото си страдание и благодарение на това да потърси психоаналитик.
Какви са трудностите пред едно малко издателство?
Съществува специфично „желание на издателя“, върху което се крепи работата на малките издателства. Обикновено те не реализират печалба, а осъществяват свои издателски мечти, нямат персонал, а работят с малки екипи, различни за всяка книга, съставени от съмишленици и водени от желание конкретното издание да се случи. Финансирането е трудно, но имаме какво да учим по отношение на така нареченото индиректно подпомагане – възможността за преводачите да работят в международни колежи, възможността за представяне на отделни издателски проекти пред заинтересовани бизнес организации или финансови институции, както и по отношение на нетрадиционната реклама и представяне на изданията. Възможността за сътрудничество между малките издателства също ни занимава и вече наблюдаваме интересни примери в европейските страни. Разчитаме не на правителствени програми, а на инициативи от издателски и професионални общности, които споделят сходни идеи.
