Психоанализа, Психотерапия, Консултиране

Психиатърът е лекар, чийто опит и специализация му позволяват да прецени сериозността на психичната патология; да предписва ефикасни лекарства за премахване на смущенията; да прецени дали болния може да остане вкъщи без риск за него или за другите или е по-разумно да се остави под наблюдение, като в този случай го насочва към психиатрична болница или клиника.

Психолози има вече навсякъде – на работа, в училище, в болницата...Психолозите подлагат на тестове за да оценят способностите на изследваните. Има също тестове за личностни качества, за характер. Психолозите са част от екипи за набиране и управление на персонал. Те се
занимават предимно със здравите хора, но могат да бъдат и част от екипи за специализирана помощ в училища, ясли, детски градини или други институции за грижа, предоставяна на деца и възрастни.

Психотерапевтът е формиран в определена психотерапевтична школа. Той има умения да изслушва, предразполага, помага на пациента да изрази какво не е наред в усещането му за себе си и в отношенията с другите. Необходими са доверие, симпатия, дискретност и желание да се разберат и преодолеят трудностите.

Когато повече не можем да живеем по същия начин – преживяваме голямо страдание, не можем да работим и да обичаме…

Не ни се иска да използваме медикаменти  или вече сме използвали твърде дълго такива, без това да промени ситуацията ни…

Предприемали сме много действия в реалността, но те не са довели до подобрение…

Разбрали сме, че проблемът е в нас самите…

Говорили сме за това с приятели и близки, но това само е затворило кръга на повторението…

Когато животът ни е като улица без изход…

Да открием причините за страданието ни, които са от психическо, а не от органично естество.

Психоанализата предлага на пациента да говори, да подреди отново своята история и да преоткрие в спомените си нещата, които са го белязали в миналото, да намери отново тяхното място.

Това е като пътешествие в предсъзнаваното и несъзнаваното. Около въображаемата връзка с психоаналитика се изживява отново целия живот – любов, омраза, страх, доверие…

Да. Ето някои ситуации, при които психотерапията може да бъде полезна.

...Вашето бебе плаче много.

Има нарушен ритъм на будуване и сън.

Повръща, има трудности при захранването.

Имате трудности с отбиването.

Струва ви се, че изостава и не се развива като другите деца.

Наблюдавате психомоторни затруднения.

Поставена му е неврологична или друга диагноза, която ви притеснява.

Нарушено е общуването с майката и с всички членове на семейството.

Не бива да се колебаете да направите една консултация. Понякога ранната интервенция предотвратява сериозни последици за психичното развитие.

Важно: 

„…според психиатричната литература, ако не се лекува, следродилната депресия продължава най-малко 18 месеца, което е дълъг период и има негативни последици върху детето. За мен тази депресия не е просто патология, а свидетелство за екзистенциалните трудности, за това, че не е така лесно за една жена да се разбира със своето бебе, че по определен начин майчината любов не е инстинкт, не е „естествена”, а е връзка, която се изгражда - с всичките онези трудности, на които се натъкват човешките взаимоотношения.“
Интервю на Клод Букобза 

...ако детето се бои от външния свят и от връстниците си вместо те да го привличат и да проявява любопитство към тях.

Ако е неспокойно, и не умее да си играе.

Ако има липса на реч или реч, която не служи за общуване.

Ако хигиенните навици са недостижими.

Множество хоспитализации и хирургични интервенции са го съпътствали през този период.

...детето изостава в когнитивното си развитие /реч, фина моторика, внимание, памет, мислене/.

Не може да играе символични игри.

Не се включва в заниманията в детската градина, отхвърля всички подходящи за възрастта му дейности.

Демонстрира агресивни или автоагресивни прояви.

Прекомерна ревност към братя и сестри.

Устойчиво поведение на опозиция спрямо единия или и двамата родители.

Нощно напикаване, за което няма физиологична или органична причина.

Трудности при раздяла с родителите.

Страхове и натрапливи ритуали.

...трудности в усвояването на учебния материал.

Трудности в общуването с деца.

Невъзможност да се концентрира вниманието и да се следват изискванията на учителя.

Нежелание или отказ да се посещава училище.

Паника от изпитване.

Бягства от дома и училище, скитане.

Проява на агресия към хора и животни.

Проява на натрапливи ритуали и други странности в поведението.

Проблеми в храненето.

Чести заболявания на горните дихателни пътища, астма, кожни заболявания, алергии.

...употреба и злоуптреба с алкохол и наркотици.

Изблици на агресия и автоагресия.

Опити за самоубийство.

Членуване в групи с антиобществени  и криминални прояви.

Неконтролируемо поемане на храна, последвано от повръщане.

Паника от изпитване.

Чести конфликти с учителите, съучениците, родителите.

Бягства и напускане на училище.

Ранен полов живот и свързан с това риск от нежелана бременност и аборт.

Ранна бременност и раждане.

Кражби.

Кризи в половата идентификация.

Пристрастяване и зависимост към хазарта.

Състояние след сексуална агресия.

...след добро начало не можем да направим избор какво да учим, какво да работим, чувстваме се като в капан на чужди желания.

В емоционалния и сексуален живот не можем да се спрем на определен партньор.

Когато се чувстваме като неудачници и животът ни плаши.

...болезнените конфликти в отношенията с другите тровят отношенията и съществуването, а всъщност човек има всичко, за да бъде щастлив.

Когато децата са пораснали, но личният, емоционалният, културен, сексуален живот не го привличат, не може да живее без да вижда постоянно станалите възрастни деца, не понася партньора си и не намира удовлетворение в професията и отношенията си в обществото.

...когато го плаши приближаващата смърт и изпитанията на остаряването привличат цялото му внимание.

Когато е разочарован от миналото и живота си, не може да приеме собствената си история с грешките, които е направил и последиците от решенията, които е взел.