Дариън Лийдър
Дариън Лийдър
Дариън Лийдър (роден през 1965) е практикуващ лаканиански психоаналитик, почетен професор по психоанализа в Роухемптън Юнивърсити, бивш президент на Колегията на психоаналитиците в Лондон, основател на Центъра за фройдистки анализи и изследвания, автор на множество публикации в сферата на психоанализата и изкуството и на над десет книги, сред които „Строго биполярно”, „Ръцете: какво правим с тях и защо”, „Защо не можем да спим”, „Обещанията, които двойките си дават, когато вече е късно”, „Защо хората се разболяват?” и издадените на български език „Новото черно. Траур, меланхолия и депресия” и „Какво е лудостта?“. Като дългогодишен колумнист във в. „Гардиън“ той третира най-вече теми, свързани с психичното здраве (биполярността, депресията, лудостта, проблемите със съня и др.), критикувайки остро съвременния прибързан подход към „поправяне“ на индивида и лечение на отделните симптоми той насочва вниманието към необходимостта от вслушване в личната история на човека и цялостното му възприемане като личност. В статиите и книгите си, наред със строго психоаналитичните изследвания, той проучва в дълбочина и наглед прости въпроси като “Защо жените пишат повече писма, отколкото изпращат?”, “Кражбата на “Мона Лиза”: какво изкуството не ни позволява да видим”, „Ругатните и тяхната история“ и др., като умело илюстрира сложните психоаналитични понятия с клинични случаи и примери от киното, изкуството, литературата, антропологията и други сфери. Както самият Лийдър нееднократно подчертава, важно е придържането към въпросите, а не боравенето с готови отговори.
Дариън Лийдър (роден през 1965) е практикуващ лаканиански психоаналитик, почетен професор по психоанализа в Роухемптън Юнивърсити, бивш президент на Колегията на психоаналитиците в Лондон, основател на Центъра за фройдистки анализи и изследвания, автор на множество публикации в сферата на психоанализата и изкуството и на над десет книги, сред които „Строго биполярно”, „Ръцете: какво правим с тях и защо”, „Защо не можем да спим”, „Обещанията, които двойките си дават, когато вече е късно”, „Защо хората се разболяват?” и издадените на български език „Новото черно. Траур, меланхолия и депресия” и „Какво е лудостта?“.
Като дългогодишен колумнист във в. „Гардиън“ той третира най-вече теми, свързани с психичното здраве (биполярността, депресията, лудостта, проблемите със съня и др.), критикувайки остро съвременния прибързан подход към „поправяне“ на индивида и лечение на отделните симптоми той насочва вниманието към необходимостта от вслушване в личната история на човека и цялостното му възприемане като личност.
В статиите и книгите си, наред със строго психоаналитичните изследвания, той проучва в дълбочина и наглед прости въпроси като “Защо жените пишат повече писма, отколкото изпращат?”, “Кражбата на “Мона Лиза”: какво изкуството не ни позволява да видим”, „Ругатните и тяхната история“ и др., като умело илюстрира сложните психоаналитични понятия с клинични случаи и примери от киното, изкуството, литературата, антропологията и други сфери.
Както самият Лийдър нееднократно подчертава, важно е придържането към въпросите, а не боравенето с готови отговори.
